Ел Греко
(1541-1614)
- Ел Греко – снимка Уикипедия
Доменикос Теотокопулос (Ел Греко)(Domenikos Theotokopoulos) е испански художник, скулптор и архитект от гръцки произход. Той е най-важната фигура в испанския Ренесанс. Характерно за стила му е, че придава по-голямо значение на цвета и светлината, а не на формата и според него драматизмът е по-важен от описанието. Творчеството му оказва силно влияние върху Дьолакроа, Мане и Сезан и Джаксън Полък, но художникът няма последователи сред своите съвременници. Неговият гений е преоткрит почти три века след смъртта му.
Прието е да се счита, че Доминико (или Доменико) Теотокопули, известен като Ел Греко (буквално «Гръкът»), е роден е на 1 октомври 1541 на остров Крит, тогава част от Венецианската република. Дълго време се е смятало, че той е роден във Фодела, село близо до Кандия, днес Ираклион, но според последни източници, родното му място е Ираклион. Син е на бирник, но за неговите родителите, както и детството му няма много сведения. Първоначално се обучава по иконопис при известния византийски майстор-иконописец Михаил Дамаскинос.
На около 20-годишна възраст Ел Греко започва да се занимава с живопис, като се занимава главно с изработването на икони според византийската традиция. През 1566 година предприема пътуване, което го довежда във Венеция, в ателието на Тициан. След това той отива в Рим и гостува на Алесандро Фарнезе, на когото е бил представен с препоръката на художникът-минитюарист Джулио Кловио. Престоят му е имал първостепенно значение за неговото бъдещо творческо развитие, тъй като се занимава с изучаване на италианските произведения на изкуството, специално тези на Тинторето. Влияние върху неговата живопис оказват също Микеланджело, Басано, Веронезе и други италиански майстори. През 1572 година става член на Академията на Свети Лука, а между 1575 и 1576 се премества в Испания. Работи в двора на крал Филип II. Привлечен е от строежа на Ескориал, но на испанския крал не се харесва новото и необичайно изкуство на художника и така Ел Греко отива в Толедо, където остава до края на дните си.
Колкото се отнася до личния живот на Ел Греко, той живее с Жеронима де лас Куевас, но по неизвестни причини, двамата никога не сключват брак. През 1578 се ражда синът им Хорхе Мануел. Ел Греко се е отличавал с изключително независим характер и е бил много горделив,. Като художник е притежавал рядко оригинален стил. Винаги е подписвал картините си със своето гръцко име.
Първоначално неговото творчество е под влиянието на Тициан и Микеланджело, но след това поема пътя на маниеризма. Той се явява предшественик на бароковото изкуство. Стремежът му да се издигне над пределите на обикновения човешки опит го доближава до испанските мистици – поетът Хуан де ла Крус, Св. Тереза и Св. Игнатий Лойола. Именно поради тази причина Испания се превръща в благодатна почва за неговата творческата работа. Постепенно научните познания и математическите му знания придобиват все по-голямо значение за неговата работа. Последните произведения на Ел Греко достигат върха на всички негови творчески търсения. Темите на творбите му са пропити с дълбоко религиозно чувство, въпреки че не се отличават с особено разнообразие.
Художествените произведения на Ел Греко могат да бъдат разделени в две категории – портрети и изображения с религиозен характер. Портретите, които представляват една десета от интензивната творческа дейност на художника, са най-вече на благородници и аристократи, а тези на религиозна тематика са фокусирани върху фигурата на Христос. На картините на религиозни теми често са изобразени светци като Франциск от Асизи и Св. Доминик от Гуцман. С течение на времето живописният му стил губи реалистично-натуралистичния си отпечатък.
Ел Греко умира след боледуване на 7 април 1614 в Толедо, Испания. Погребан е в манастира “Санто Доминго ел Антигуо“. Заради спор с религиозните власти неговият син е наредил тленните останки на художника да бъдат преместени в близкия манастир Сан Торкато, но впоследствие са били изгубени.